Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.
Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.
Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
My Pages
- `lubov4eto`
- IvCheTo
- Krasi Trankov
- Mimi
- Garajnite
- Cveti
- Izabelka
- Iosko
- O6te snimki
- Bogito
- Zabelejitelnostite v seloto
- LoRcHeTo
- Sisa i Desi
- CvEtEnCeTY
- 6aRaN4eTo
- Perkata
- Jabata
- Bai Riston
- ViKiTo
- Vanin4et0o
- Kyzman
- DaKaTa
- Rai4o
- GaBi I PeTq
- Desi Velchovska
- Kytata
- MartiN
- Na Marin Trap 04.04.2009
- Sbora 2009
- Sandeto
- New!
- PoLiToOo
- Ceci.Festar4o
- *SisEt0o* ft. *dэSs*
- eLit0y0
- Helloween
- Klip4eta :D
- ZoRiTo :)
Жителите на Брегаре са преселници предимно от врачанските села Кунино, Курново и Върбешница. Селото е заселено след Освобождението от турско робство. Няма сведения или паметници, от които да се съди дали на това място някога е имало селище, освен останки от римски стратегически път за Арчар и Видин.
След Кримската война, известна ни от нашите прадеди още като "Севастополската битка" или "Севастополското мурабе", от Крим избягали или доброволно се заселили черкези и татари, на които турското правителство дало прием и ги заселило в най-плодородните земи в Дунавската равнина. Така през 1868 г. местноста „Совата” в Брегаре била заселена от около 400 татарски и толкова черкезки семейства. Те живеели в землянки или кирпичени къщи. Татарите се настанили от "Прокара" до "Боруня", а черкезите на запад от тях.
През освободителната Руско - турска война през 1877 г. татарите и черкезите избягали заедно с турците и в селото останали само развалини от къщи и окопи. На това място поникнал бъз и бодил, и „станало страшно за минаване”. След Освобождението жиелите на съседните села Ставерци, Оряховица и Крушовене решили да си поделят това богато землище. Но Брегаре е заселено от пришълци от Балкана.
Към 1865 г., почти едновременно със заминаването на черкезите и татарите, около 10 семейства от с. Кунино потърсили препитание в "Полето". Спрели се чак на р. Дунав в с. Горни Вадин - Оряховско, заселено предимно от власи. Дядо Петър Беневски, който бил дълги години на гурбет в Румъния и знаел румънски език, настанил преселниците. Те получили земя и дворни места. Но най - голямото неудобство било нетолкова в това, че не разбирали езика на власите, а че младежите не могли да си намерят съпруги и се налагало бащата, майката и младежа - кандидат да ходят до Кунино, там да изберат невеста и след това да се върнат с нея.
Вероятно поради тези неудобства след Освобождението дядо Петър Беневски и брат му Цало Беневски, както и преселилите се с тях във Въдин семейства - Моновци, Христовци, Кулинци, Тошковци, Йончовци, Крайовди, Радойчовци, Палоловци, напускат готовите домове, където са прекарали 9 години и идват в Брегаре на мястото на татарите и черкезите. Дядо Петър Беневски отива в Кунино и кани още преселници. Така за 1 - 2 години около стотина семейства от Кунино се преселват в Брегаре. Първи кмет на селото става Петър Беневски, който се счита и за основател на селото.
Още първата година на преселниците било раздадена земя. Така всяко семейзтво освен дворно място, градина под селото и гора в "Орманя" (долината около река Искър), разполага с още 50 - 60 декара работна земя. Местността "Орльови връх" (Орльовеца) била определена за лозя, а до нея в "Кривата пъдина" по няколко ара за гръстелници, къдет , се садело главно коноп.
В първите години от заселването на селото, съседните села Крушовене и Ставерци не могли да се примирят с факта, че земята, която е можело да притежават, преминава изцяло в ръцете на други и често нарушавали границите на пасищата и работната земя. Поради това ставали чести сбивания. На едно такова сбиване с крушовенчани е убит брегарченинът - Димитър Палоловски. В резултат на тези премеждия Петър Беневски - кмет на селото и Гешс Дилов Дойнински - секретар, отишли в Оряхово при дядо Цеко Енишки, който тогава бил големец в града, оплакали му се, че околните села ги гонят и не позволяват да се заселят на избраното от тях място. Тогава дядо Цеко им дава ценен съвет:
"Побързайте да си построите община и училище и след това никой няма, да ви гони".
След Кримската война, известна ни от нашите прадеди още като "Севастополската битка" или "Севастополското мурабе", от Крим избягали или доброволно се заселили черкези и татари, на които турското правителство дало прием и ги заселило в най-плодородните земи в Дунавската равнина. Така през 1868 г. местноста „Совата” в Брегаре била заселена от около 400 татарски и толкова черкезки семейства. Те живеели в землянки или кирпичени къщи. Татарите се настанили от "Прокара" до "Боруня", а черкезите на запад от тях.
През освободителната Руско - турска война през 1877 г. татарите и черкезите избягали заедно с турците и в селото останали само развалини от къщи и окопи. На това място поникнал бъз и бодил, и „станало страшно за минаване”. След Освобождението жиелите на съседните села Ставерци, Оряховица и Крушовене решили да си поделят това богато землище. Но Брегаре е заселено от пришълци от Балкана.
Към 1865 г., почти едновременно със заминаването на черкезите и татарите, около 10 семейства от с. Кунино потърсили препитание в "Полето". Спрели се чак на р. Дунав в с. Горни Вадин - Оряховско, заселено предимно от власи. Дядо Петър Беневски, който бил дълги години на гурбет в Румъния и знаел румънски език, настанил преселниците. Те получили земя и дворни места. Но най - голямото неудобство било нетолкова в това, че не разбирали езика на власите, а че младежите не могли да си намерят съпруги и се налагало бащата, майката и младежа - кандидат да ходят до Кунино, там да изберат невеста и след това да се върнат с нея.
Вероятно поради тези неудобства след Освобождението дядо Петър Беневски и брат му Цало Беневски, както и преселилите се с тях във Въдин семейства - Моновци, Христовци, Кулинци, Тошковци, Йончовци, Крайовди, Радойчовци, Палоловци, напускат готовите домове, където са прекарали 9 години и идват в Брегаре на мястото на татарите и черкезите. Дядо Петър Беневски отива в Кунино и кани още преселници. Така за 1 - 2 години около стотина семейства от Кунино се преселват в Брегаре. Първи кмет на селото става Петър Беневски, който се счита и за основател на селото.
Още първата година на преселниците било раздадена земя. Така всяко семейзтво освен дворно място, градина под селото и гора в "Орманя" (долината около река Искър), разполага с още 50 - 60 декара работна земя. Местността "Орльови връх" (Орльовеца) била определена за лозя, а до нея в "Кривата пъдина" по няколко ара за гръстелници, къдет , се садело главно коноп.
В първите години от заселването на селото, съседните села Крушовене и Ставерци не могли да се примирят с факта, че земята, която е можело да притежават, преминава изцяло в ръцете на други и често нарушавали границите на пасищата и работната земя. Поради това ставали чести сбивания. На едно такова сбиване с крушовенчани е убит брегарченинът - Димитър Палоловски. В резултат на тези премеждия Петър Беневски - кмет на селото и Гешс Дилов Дойнински - секретар, отишли в Оряхово при дядо Цеко Енишки, който тогава бил големец в града, оплакали му се, че околните села ги гонят и не позволяват да се заселят на избраното от тях място. Тогава дядо Цеко им дава ценен съвет:
"Побързайте да си построите община и училище и след това никой няма, да ви гони".
No. of Votes: 180
Avg. Rating: 8.63
Avg. Rating: 8.63
Meter Started: Oct 29, 2007
35583 hits
